Беше зимата на лето Господне 2009-то. Зима, зима, но не каква да е, ами казанлъшка! Толкова студена, че чак на викингите им замръзваха брадвите! А аз – на даскало, при това първа смяна. Ставам в 5:50, разбира се – приличам на зомби, което е получило Windows 95 за Коледа :D , а и се чувствам така. Оправям се набързо и запрашвам към автобусната спирка. Качвам се, позравявам чичо Пенко (култов водач на МПС-та :D ) и си пускам Kings of Metal на Manowar на стария walkman (:D някой изобщо спомня ли си, че това чудо на техниката съществуваше? ). Навън е студ и лед. Направо „На Шипка всичко е спокойно”, ако се сещате какво имам предвид. „Внимание, вратите се отварят. Последна спирка – на Вихо даскалото”. Слизам аз, ледената реалност хубаво ме отвя, затова се запътих към един автомат за кафе. А сега искам да си ме представите хубаво. Шапка, шал, качулка, ръкавици, суичър и пътъци тип „ваaa`ща кожа, мръсни чалгари!”. Всичко това в комбинация с якето на вуйчо ми, което, уверявам ви, ми стои както войнишки шинел на недоостригана овца :D. Облякох го, защото за пореден път не си намерих моето. Направо се бях опаковал като коледен подарък.
Но да си дойдем на думата. Изтъпанчих се пред автомата и си инсъртнах стотинките. В този момент едната ми ръкавица падна на земята и чух глас, ама xептен сссигански: Лелче, паднА ти ръкавицата.
FUUUUUUUUUUUUU %$$#@!$#^%*^%#)&*%^#^$@#&$@# :D
Откъде се изкопа тоя манго, да му се не знае! :D По сред зима, в 7 сутринта!!! Извод: не носете стотинки. No cтотинки – No горещ шоколад – No паднала ръкавица - No манго! :D
